Процесът, свързан с инициативата летището в София да носи името на Васил

Процесът, обвързван с инициативата летището в София да носи името на Васил Левски, е задвижен и се надявам да стигне до сполучлив край, споделя ръководителят на Българска академия на науките

Още акценти от изявлението: 

– Акад. Ревалски, изненада ли ви коментарът на сътрудника ви Радослав Марков за обезобразеното от принудител момиче в Стара Загора?

– Искам от името на моите сътрудници да се извиня за тези думи на към този момент някогашния наш сътрудник. Всички изрично осъждаме и се разграничаваме от думите му. Няма място за такива действия в актуалния свят, изключително в нашата организация. Институтите на Българска академия на науките са независими юридически лица и работодатели са шефовете на институтите, а не ръководителят на Българска академия на науките. Ръководството на института му изиска пояснение, по тази причина се и забавиха – с цел да се уверят, че точно той e създател на тези думи. Институтът по математика и информатика изрично се разграничи от думите му. Поднасям още веднъж извинението си от името на Българска академия на науките към потърпевшото момиче и към всички жертви на принуждение. Надявам се, че такова освен това няма да се случва.

– Около рождения ден на Апостола още веднъж повдигнахте тематиката интернационалното летище в София да носи името на Васил Левски, има ли оживление по тематиката?

– Много хубаво е, че вашият вестник “24 часа ” подсети за тази самодейност. И нашият сътрудник чл.-кор. Атанас Семов също приказва по тематиката пред медиите. Доколкото ми е известно, към този момент се чака мнение на Министерството на превоза и известията и на Столична община. Процесът е задвижен и се надявам да стигне до сполучлив край. Доста хора ме питат какво е станало с тази хубава концепция и ще има ли късмет да се осъществя. Надявам се да се случи.

– Заради бюджета имаше митинги в разнообразни сектори, какво става с парите на Българска академия на науките?

– Още с встъпването в служба на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков организирахме диалог по кардиналните тематики, свързани и с бюджета, и с развиването на научните проучвания. Получи се добър разговор, в това число с екипа на министъра на финансите. Разбира се, държа да подчертая поддръжката на премиера учен Николай Денков при разискването на политиката за научните проучвания и бюджета за просвета, и в частност за бюджета на Българска академия на науките. Това, което ме радва, е, че в този разговор сред институциите по кардиналните тематики, свързани с научните проучвания, имаме сходни отзиви и че във връзка с минималните хонорари на университетския състав в Българска академия на науките се затвърждава мнението, че те би трябвало да са като тези на университетския състав в държавните висши учебни заведения. Това се споделя и от Комисията по обучение и просвета към Народното събрание. Имаме поддръжката и на синдиката за висше обучение и просвета към КНСБ, както и кардиналната поддръжка и на другия огромен профсъюз – КТ “Подкрепа ”. Човек не може да получи всичко, което е належащо за един бюджет и което изиска, изключително когато се прави бюджет в средата на годината. И въпреки всичко в актуалната обстановка бих определил като добър бюджета на Българска академия на науките за 2023 година Приемам го като сериозна стъпка в позитивна посока и съм уверен, че в случай че вървим по този начин и отсега нататък, финансирането на Българска академия на науките по линия на държавния бюджет ще подхожда на значимостта на дейностите, които най-голямата научна организация в България прави в интерес на нашата страна.

– Как вървят контактите  ви с изпълнителната власт? Търсят ли ви повече политиците?

– Премиерът акад. Николай Денков продължи традицията ръководителят на Българска академия на науките да бъде канен на постоянните съвещания на Министерския съвет. Наскоро на едно от тях той акцентира, че Българска академия на науките е главният експертен център, който може да бъде в помощ при решаването на редица значими задания за страната ни. Търсенето на нашата експертиза от ден на ден се ускорява, тъй като и в Министерски съвет, и в други държавни институции се затвърждава убеждението какъв брой е значимо присъединяване на учените при вземането на решения от политиците по основни въпроси за страната и за цялата европейска общественост.

– Кои са най-новите достижения на Българска академия на науките?

– И тазгодишният ни доклад сподели, че имаме устойчива наклонност за повишение на качеството на резултатите от научните проучвания. В региона на фундаменталните научни проучвания наклонността в последните 6-7 години е устойчива за повишение на качеството и количеството на научната продукция. Тук са така наречен наукометрични индикатори – изявления, цитирания. В региона на научноприложните проучвания мощно нараства броят на патентите и потребните модели. Преди по-малко от три месеца организирахме третото издание на срещата “Наука за бизнес ”, на която си дават среща наши научни колективи с няколкостотин представители на бизнеса. Бяха показани 15-ина нови новаторски разработки на Българска академия на науките. Има стабилно развиване на проучванията и нововъведенията в региона на възобновимите енергийни източници, изключително свързани с потреблението на водорода, метода му на компресиране и опазване и потреблението му за акумулиране на сила в акумулатори. В момента сме в развой на създаване на атомна станция, която ще зарежда транспортни средства. Имаме към този момент и водороден автомобил, който чака построяването на водородната станция през септември. Тя ще е първата у нас и ще е на територията на Българска академия на науките на 4-и километър.

Друго достижение, което желая да отбележа, е обвързвано с технологии за инвитро произвеждане на скъпи медицински растения. Идеята е по-ефективно и по-бързо да се отглеждат растения, от които се извличат съставки за медикаменти.

Има разработка, обвързвана с потреблението на IT технологиите – катализатори, които са за неутрализиране на отпадни газове, които са създадени посредством потреблението на 3D принтери. То бе показано на ревюто “Наука за бизнес ”.

Много мощни са проучванията, свързани с биомедицина. Тази година представихме разработка, която предлага приемане на мутантни белтъци като средство за произвеждане на лекарства за терапия на автоимунни болести.

– Бизнесът влага ли пари?

– Това е огромният проблем. Имаме разработки, които са се получили въз основата на взаимоотношение с бизнеса. Някои към този момент са внедрени в производството. Това са артикули, свързани с фармацевтичната и с козметичната промишленост и с производството на нови материали в редица области. Проблемът е, че от нашите разработки не се интересуват на процедура огромните индустриални компании, които имат капацитет да влагат пари в научни проучвания. Причината е, че множеството от тях са дъщерни на компании от чужбина и развойната си активност те правят в други страни. От нашите разработки се интересуват дребните и междинните предприятия. А те самите нямат огромен финансов запас за научни проучвания. Голямата ни вяра е в новата стратегия, ориентирана към научни проучвания с новаторски темперамент, която е под шапката на Министерството на нововъведенията и растежа, с цел да се подкрепят научни разработки сред компании и научни организации. Програмата се отваря в този момент и има огромен запас. Надявам се с помощта ѝ да имаме доста по-сериозен пробив в взаимни разработки с компании.

– Вие сте зам.-председател на Консултативния теоретичен съвет на европейските академии EASAC, какъв е приносът на България?

– Един от последните отчети, който към този момент беше публикуван в Брюксел и още веднъж там ще бъде показан през есента, е обвързван с бъдещето на газа. В създаването му има интензивно наше присъединяване – проф. Дария Владикова от Института по електрохимия и енергийни системи и гл.ас. Теодора Пенева от Института за стопански проучвания. Моята противоположна връзка от ръководителя на програмата е, че те са били доста дейни в процеса на създаването на отчета. В него се дискутират въпросите за зоните на успеваемост за подмяна на природния газ с водород, за понижаване на излъчванията на парникови газове, за сигурността на самите енергийни доставки. Това са все значими въпроси, изключително в подтекста на това, което се случи в последната година и половина, и съм сигурен, че ще е доста потребен за политиците, които вземат решения в тази област. Участваме в създаването на значими отчети, свързани с наболели въпроси от съвремието и бъдещето.  От началото на тази година Българска академия на науките е една от най-активните академии в EASAC – с изключение на експертно присъединяване ние отговаряме и за отпечатването и разпространяването на отчетите, което е една огромна част от активността на тази организация.

– Матурите демонстрираха много ниски резултати тази година, къде се къса нишката сред учебното заведение и университета?

– Не съм експерт по педагогика, само че като дълготраен учител в университети в България и чужбина виждам, че общото равнище в учебното обучение пада. Това, за жалост, прави първите години в университета сложни както за студентите, по този начин и за преподавателите. Когато равнището от учебно заведение е по-ниско, а би трябвало да се получават академични познания, нишката се къса. Това в действителност е проблем освен за България, само че и за развитите страни с обичаи в региона на образованието. Във Франция да вземем за пример в редица университети в първата година се вършат специфични курсове за постигане на знанията от учебно заведение на равнище, което е належащо за академичното обучение, с цел да могат студентите да възприемат знанията в университета по-лесно.

– Това не се отразява на младите фрагментите на Българска академия на науките, нали?

– При нас, за жалост, заради недобрата политика през последните десетилетия в региона на научните проучвания не идват доста претенденти. На година одобряваме към 100 докторанти. Няма да скрия, че има рухване на равнището и при нас. И това се случва, макар че това въпреки всичко са студентите с магистърска степен, които са били измежду най-хубавите.

– Как да се преодолеят разликите сред двете Българии в образованието – водещи учебни заведения могат да се конкурират на международно равнище, само че други 1/3 не могат да обезпечат базисна просветеност на учениците си?

– И в други страни разделянето сред елитното образование и базовото също е проблем, само че дано приказваме за България. Много добре подготвени деца от положителни учебни заведения е имало постоянно у нас. Разликата е, че в предишното имаше доста огромен % добре готови възпитаници, без да са безусловно от дребния % на елита. Един от методите да се подобрят нещата е да си спомним за нашия добър опит, както и да вземем образец от други страни, които в последните години демонстрират значими триумфи в учебното обучение. И Финландия, и прибалтийските републики могат да ни бъдат добър образец. Другото – дано всички институции, които могат, да се опитаме да помогнем на Министерството на образованието и науката в работата по повишение на общото равнище на учебното обучение. Ние в Българска академия на науките вършим това от години по разнообразни дисциплини, като първоначално беше математиката. Имам поради да се разпространява метод, който акад. Петър Кендеров вкара в България преди двайсетина години, който се назовава проучвателен метод в образованието и задачата му е, в това число и посредством потребление на модерните IT технологии, да въвлече ученика в процеса на образование, като го направи деен участник в този развой, а не просто въздържан слушател. Тогава той по-лесно и с интерес възприема материала по съответния предмет. Това би трябвало да стане и посредством всеобщо образование на учителите в новите подходи на преподаване, освен на учителите от елитните учебни заведения. В региона на математиката го вършим от много години. Квалифицираме учители и по този метод оказваме помощ на МОН, повдигайки общото равнище на учителите. Само в региона на математиката в последните десетина години сме обучили в този метод над 1000 учители. Така покачваме равнището на професионализъм в преподаването на самите преподаватели, което по натурален метод се придвижва измежду учениците за повишение на тяхното равнище на готовност.

24chasa.bg